Стоян поп Николов, известен още с прозвището Бир фас, е роден в Пиринска Македония - село Сенгельово, на 3 километра в гръцка територия, от родители българи - майка Елена и баща Никола. Многодетното семейство има двама синове и осем дъщери. Техният дядо е бил поп. Баща му също става поп, даже хаджия - ходил на Божи гроб. По-късно ще стане ясно какво роля изиграва в живота на Бир фас попското потекло.

Стоян поп Николов (Бир фас) е най-голямото дете в семейството на Елена и Никола Учкунови. Пораства в революционно време, когато България е разкъсвана на парчета и Македония бива оставена под турски ярем. Той не остава наблюдател на събитията. Активно се включва в борбата. Поради факта, че е пеел много хубаво, става песнопеец в четата на Яне Сандански и един от доверените му хора.
След разпускането на четата в някакво село из Македоно-Одринския край (селото се казвало Аврян) трябвало да се назначи поп, но спешно. Иначе, ако гърците назначат, тогава селото ще се обяви за гръцко. Ето защо Яне Снадански бърза, взима Бир фас и отиват при Неврокопския владика: “Ето, дедо владика, имаме поп за това село!”. Така той става поп. За това ръкополагане владиката е бил принуден с пистолет на тила. Целта е била да се вземе църковната власт от българите в тоя край. Иначе щял да се настани грък, а това не влизало в сметките на Комитета.
Бир фас е бил изключително интересна и колоритна личност с много буден ум. Богато надарен от природата човек, знаел е седем езика. Поборник от Македоно-Одринското въстание, от неговите най-активни членове. След погрома на Илинден той вече не може да остане в границите на Османската империя. Заедно с по-малкия си брат Георги емигрира в Америка. И по това време много българи напират спасение в емиграцията. Но след 3 години се завръщат обратно.
В Македония обаче място за големия брат, съратник на Яне, няма. Затова заминава за България и се установява като поп в село Бошуля. По свои хора изпраща хабер на съпругата си - тя се казва София. Била е без родители. Отглежда я нейн чичо, чийто син е приятел на младия Стоян. По тази линия се запознават и се оженват. Имат четири дъщери: Елена, Мария, Янка и Атанаска. Урежда и нейното изкарване от Македония в България. След няколко години се премества поп в село Чепино, през пролетта на 1922 г. През негово време се поставя паметна плоча на оброчището “Света Троица”, построява се камбанарията. Едър, снажен, с много хубав глас - за един поп това е важно.
Бил фас построява хубав дом в с. Чепино, който ползва като хотел-вила “БИРЪ-ФАСЪ”, Чепино-Баня, с 12 стаи. Построява я със заем, взет от “Собствен дом” с ипотека. Сградата съществува и сега на улица “Братя Маврикови”, пред училището в кв. Чепино.
Революционерите свещеници от епохата на турското робство са познавали беднотията на енориашите си и са се стремели да ги подпомагат да живеят по-сносен живот. Такъв бил и Бир фас. Той извършвал венчавки без вули, пари не взимал. Ако имат хората да платят - добре, ако нямат - венчавал ги без вула. Повечето от тях имали и деца. Така дядо поп узаконявал връзката. Но той извършвал това без разрешение от наместничеството. Църковният съд го отлъчил поради това, че “не е събирал такси за панахидите и венчавките от бедните селяни в Чепино” и го разпопва през 1932 година.
Тук започват митарствата на съратника на Яне. Три години той се крие по градовете на България. През това време изпраща пари за вноски по ипотеката на своя близък, чиято фамилия е била Попов, но същият не ги е внасял. Започват да го съдят за неплатени сметки. Вечерта преди делото Бир фас казва: - Ако аз съм виновен, нека ме накажат. Но ако той е виновен, нека Господ да го накаже. Сутринта, когато става, за да отиде на делото, чува, че камбаната бие и разбира, че Попов е починал.
Дълговете на Бир фас стават толкова големи, че “Собствен дом” обявява сградата за продан на търг. Три години поп Стоян се крие по градовете на България, но накрая сам се предава и бива разпопен. Поборникът отново е на път. С цялото семейство пристига в с. Подайва, Исперихско. След четири години изгнание се връща отново в Чепино.
През 1942 г. отива на гости в родния си край след 25-годишно отсъствие, където след кратко боледуване почива на 28 август 1942 г. - на празника на Света Богородица. Погребват го с почести. Съпругата му е доволна, че в родното му място му отдават дължимата почит и го погребват не като разпопен, а като истински поп.
“Искам да припомня на тези, които го помнят, как пееше дядо ми. Когато пееше, черквата се пълнеше с хора. Едва си пробиваш път да влезеш. Хората казваха, че пее “Ангелогласният”. Искам да си спомнят каква осанка имаше. Искам да не отминават и какво сърце носеше” (По спомени на една от неговите внучки)
След 9 септември 1944 г. близките му получават едно писмо-покана, в която Стоян поп Николов се кани в София, за да стане народен представител. Отговорът има обаче е, че той вече не е между живите.
Спомен за този велик човек има и от Вера Алексиева, описан в “Нашата махала някога”: “Интересна личност беше старият поп Бир фас, наш съсед. И досега не му знам името. Той имаше вид на комита, какъвто преди това е бил четата на Сандански. След разтурването на четата войводата го завел в Серес при владиката да го опопи, тъй като друг занаят за мирния живот нямал. Пък бил певецът на четата. Владиката се поопънал, но момъкът му показал пищова и той омекнал. Не знам дали е познавал Евангелието, но беше народен и милостив човек. Беше прибрал един от двамата неми и гърбави братя, дошли от някъде в Чепино - Ангел и се грижеше за него”.
С това завършва разказът за Стоян поп Николов - Бир фас. Нека той почива в мир и да бъде вечна паметта му!
Написаха правнуците на Стоян поп Николов