Велинград - online - На територията на Велинград е търсеното през вековете светилище на Дионис 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com

Kъща за гости


Продава /наем офиси

Даралl EООД


За Велинград
· Начало
· История
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Барокамера - ХИПЕРБАРИКА


Tuesday, November 22
· СЕДМИЧЕН ОБЕКТИВ 22.11.2022
· В годината на местните избори такса смет остава без промяна
· Политическа математика: Хартиените бюлетини - разровиш ли ги, ще мирише
· Ремонтът на ул. „Бачо Киро“ е напът да взриви търпението на хората
· В ОИК - Ракитово постъпи сигнал срещу кмета
· СХР алармира за лошото състояние на пътя Велинград - Варвара
· Общинската болница погаси половината от наследения дълг и получи отсрочка от НЗО
· Комисия подготвя Областна аптечна карта
· Различният час на класа
· Образование отвъд граници
· КРИМИ ХРОНИКА 22.11.2022
· Малки обяви: 22.11.2022
· Монтирани са първите 9 пейки в парка на болницата
· Ракитово посреща Коледа с базар и ледена пързалка
· Във Велинград се проведе семинар на медицински специалисти и здравни медиатори
· „Чепинец“ натрупа нови три точки в актива си
· Изключително представяне на плувеца Антон Тупаров
· В ПК „Белмекен“ трупат медали и опит
· „Велинград волей“ започна участието си в първенствата
· 24 училищни отбора на старта на волейболния турнир

На територията на Велинград е търсеното през вековете светилище на Дионис
Публикувано 2019-04-09 09:10:58 от Темпо

Между 19 и 23 септември 2018 г. в София се проведе международна конференция на тема „Между Егея и Дунава - траки, гърци и келти. Балканите през класическата и елинистическата епоха“.Тя бе посветена на 30-годишнината от започването на археологическите проучвания на Емпорион Пистирос при град Септември, както и на деня преди 20 години, в който ни напусна неговият пръв изследовател – проф. М. Домарадски. Един от докладите бе на проф. д-р Диана Гергова, ръководител на археологическите проучвания в светилищата на връх Острец.
Тя представи резултатите от изследванията на разположеното много близо до Пистирос светилище на бесите на връх Острец, където първите археологически разкопки също са осъществени от М. Домарадски. За научната хипотеза, че именно на Острец е било прочутото и търсено векове наред светилище на бог Дионис, разговаряме с проф. Гергова:
- Проф. Гергова, нека да припомним най-важните резултати от Вашите досегашни изследвания на Острец?
- С екипа, включващ колегата ми от Исторически музей - Велинград Асен Салкин като зам.-ръководител и с участието на доброволци и студенти от цяла Европа, с помощта на Горското стопанство и особено на д-р Гено Пеев, работихме в условията на труден достъп до върха заради стръмния горски път, както и при ограничено финансиране, едва няколко сезона. Но и тези сезони се оказаха изключително благодатни за нас. Най-важни сезони се оказаха първият през 2009 г. и последният през 2015 г. Още в първите дни на първия сезон ние попаднахме на една знакова, нашепваща ни надежди, находка. Това беше един уникален за тракийската археология железен жезъл с красива усукана дълга дръжка, завършващ в горната си част с две стилизирани змии. Такива жезли в гръцкото изкуство са изобразени като принадлежали единствено на олимпийските богове, а в нашия случай откритието ни доближаваше до бога, почитан така силно от бесите - Дионис. Още повече, че знаем колко важна е била змията в неговия култ. По време на Дионисиевите празници вакханките размахвали живи змии и отново в гръцката вазопис можем да открием техните изображения с усукани около ръцете им змии.
Последните ни разкопки през 2015 г. бяха най-мащабните, поради малко по-ефективното им финансиране по проект на община Велинград чрез Министерството на земеделието. Тогава на Острец разкрихме останки, свидетелстващи не само колко древно, хилядолетно е било това светилище, но и колко развита е била сакралната архитектура на бесите. В най-високата част на върха разкрихме правоъгълната каменна сграда - храм и дори и железния ключ на вратата и. Мощни каменни стени, следващи конфигурацията на терена, ограждали централната, най- висока част на светилището в кръг. Най-ранните стени били изградени вероятно още към средата на 1 хил. пр. Хр. Няколкократните им преправяния през античността са още едно свидетелство за изключителното значение на светилището. В подножието на светилището откриваме следи от още една концентрична каменна оградна стена, трудно проследима в горските условия, но също подсказваща колко сложно устройство е имало светилището.
- Кои находки от разкопките на Острец бихте откроили като уникални?
- Северно от централната храмова постройка е бил разположен участъкът за депониране на дарове, в който намерихме огромно количество ритуално натрошени глинени съдове, предимно канички и купички за пиене на вино, подсказващи отново, че част от обредите са свързани с почитането на бога на виното. Керамични фрагменти показват, че тук е имало човешко присъствие още в ранната бронзова епоха, т.е. в 3 хил. пр. Хр., но без прекъсване светилището функционирало от късната бронзова епоха - втората половина на 2 хил. пр. Хр. до 5 в. н. е., когато бесите приели християнството – т.е. цели 2000 години!
Тук бяха открити и ритуални съдове с неизвестна до сега форма от началните векове на 1 хил. пр. Хр., а количеството на т. нар. култова керамика от втората половина на 1 хил. пр. Хр. е огромно. Тази керамика , произвеждана столетия наред в района, маркира територията, която обитавали бесите - жреци на Дионис в Западните и Централните Родопи. Върху тези съдове са представени разнообразни ритуални сцени на танци, излияния, слънчеви, лунни и фалически символи, многобройни са отново изображенията на змии.
Сред многобройните глинени прешлени за вретено следва да подчертаем отново една уникална находка. Върху един от прешлените има врязан надпис „На Сабазий бога“. Надписът бе разчетен от проф. З. Ждраков, потомък на личности, направили много за развитието на бъдещия Велинград в десетилетията преди нас. Според него този надпис подсказва сакралния характер на посветения на бога прешлен. Важното тук е и обстоятелството, че пак Херодот казва, че в светилището е имало таблички с текстове, т.е. това означава, че траките не са били безписмени. И ето едно скромно потвърждение. Откриваме и фрагменти от преносими олтари, оръдия на труда.
Сред въоръжението едно цяло умбо на щит с позлата, както и фрагмент от бронзов шлем, потвърждават какви значими, богати военни дарове са били поднасяни тук. Окончателната реставрация на шлема смятам, че ще бъде повод за нови интересни догадки, свързани с историята на светилището.
Въпреки огромните щети, които иманярите и сега продължават да нанасят на светилището от иманяри, серия от монети също ни демонстрират хилядолетната история на светилището
- На базата на откритията Вашата хипотеза е, че търсеното от векове светилище на Дионис в Родопите е имено на връх Острец?
- Изключително интересните открития на светилището ми даваха основание да смятам, че с две хилядолетната си история и стратегическо разположение е възможно то да бъде идентифицирано с отдавна търсеното светилище на Дионис, споменато за пръв път от Херодот и очевидно функционирало и по-рано, а и по времето на бащата на историята.
Предположението си бях споделила в пресата и отчетите ни още след проучванията ни, през 2016 г. Обстоятелството, че редица колеги вече са правили опити за дентифицирането на това светилище на различни върхове в Родопите, а и извън тях, както и особено активната пропаганда, че това светилище е Перперек, ме караше да бъда много внимателна.
Смелостта да изкажа публично и с повече аргументи хипотезата си, че именно на Острец е търсеното през столетията Дионисиево светилище - първо в научните кръгове, а сега и чрез вас сред широката общественост, ми даде самият баща на историята Херодот, когато отново се върнах към написаното от него за бесите и тяхното светилище.
Херодот разказва за светилището на Дионис не на друго място, а в своята книга 7, когато проследява пътя на Ксеркс по егейското крайбрежие. Именно след като споменава разположения край едно езеро град Пистирос, вероятно Тасоско владение, той разказва, че в армията на Ксеркс били принудени да се включат всички местни тракийски племена, с изключение на Сатрите. „Те не били подчинени още на никого. Само те от траките са запазили свободата си и до ден днешен, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг, и са войнствени“. Известни били и като рудари на съдържащите сребро и злато планини. На тяхната територия се намирало светилището на Дионис, обслужвано от бесите, в което, както и в Делфи, имало оракъл. Херодот събирал своята информация от различни източници и никога не бил навлизал дълбоко на територията на сатрите. Разказът му за светилището, непосредствено след споменаването на Пистирос, е повече от знаменателно, защото то предполага, че вероятно именно от жителите на Пистирос Херодот е научил за него. Както споменах по-горе, нашите проучвания показват, че и преди, а и по времето на походите на Ксеркс от началните две десетилетия на 5 в. пр. Хр. , както и по времето на Херодот, светилището вече функционирало и е било значимо.
- Каква е връзката между Емпорион Пистирос (до град Септември) и светилището на Дионис (на връх Острец), което се свързва с пророчества от световно значение?
- През третата четвърт на 5 в. егейският Пистирос основал своя Емпорион Пистирос до сегашния град Септември, най-вече заради богатите залежи на метали в района. Но това не станало отведнъж, а в резултат на по-ранни контакти и договорености между тракийските владетели и бъдещите емпорити. По-късният знаменит надпис от Пистирос в името на бога Дионис, в който са регламентирани отношенията между гръцките заселници и тракийския владетел Котис, показва, че основаването на емпориона е било от взаимен интерес. Интересна находка от района на емпориона от 7-6 в. пр. Хр. показва, че на мястото му е имало по-ранно, тракийско присъствие. Със сигурност емпорионът бил основан и на най-утъпкания и удобен път през планината, осигуряващ добра комуникация, който най-вероятно минавал и покрай прочутото прорицалище. Пътят от Велинград до Септември е много кратък, а от велинградчани знам че през планината има сега трудно проходим път, който бил още по- кратък.
Най-вероятно по този утъпкан път, трасиран от световни учени, е поел и Александър III при похода си към Тракия - от Амфиполис на север по протежението на днешна Струма до южните околности на Симитли, после на изток към Места при Разлог и преминал през Родопите към долината на днешна Марица. Вероятно тогава Александър е посетил и светилището на Дионис, където получил предсказанието за бъдещите си подвизи. Един друг разказ – на Ариан, за похода на Александър през 335 г. пр. Хр., отново подсказва близостта и общите интереси на бесите и емпоритите. Този път наричани „независими траки“, бесите заедно с емпорити пресрещнали пълководеца в тесен планински проход, но впоследствие се оттеглили в планината. Този тесен проход най-вероятно е именно пътят по долината на Чепинска река, който единствен ни извежда при Емпорион Пистирос при гр. Септември.
Светилището на Дионис е свързано и с още едно пророчество от световно значение. Именно в него бащата на първия римски император Октавиан Август Гай Юлий Цезар, научил, че римляните ще станат световна империя.
- Какви трябва да бъдат следващите крачки, за да може светилището на връх Острец да бъде опазено и популяризирано като прочутото светилище-прорицалище на бог Дионис?
- Археологическите находки показват, че когато бесите приели християнството от Никита Ремесиански и се прочули с основаните от тях манастири на Мъртво море, в които се служело на бески език, новите християнски сакрални практики се пренесли на съседното възвишение „Гергевана“. Мраморните украсени късове от вероятно най-величествената в района ранна християнска базилика днес се пазят в Историческия музей във Велинград, а върху основата на принудително разрушената при ислямизацията на християните църква днес издига снага новата, все още неизписана църква “Св. Георги”. Декоративните раннохристиянски останки от Гергевана обаче също са най- представителните, открити в района, а това е още едно свидетелство за огромното значение за бесите - първо жреци на Дионис, а после известни като най- ревностни християни, на това свещено място.
Така разказите на античните автори за бесите и за тяхното прочуто прорицалище на Дионис се превръщат в реалност, благодарение на направените от нас археологически открития на Острец. На място – по двете кулминации на върха остават монументалните останки на знаковото светилище на бесите на Дионис, показващи ни как са изглеждали представителната архитектура и специфичното устройство на свещеното пространство на прочутото прорицалище. И за съжаление – вместо да бъдат достъпни за многобройните туристи във Велинград, тези останки са преди всичко обект на иманярско плячкосване.
Сега, когато можем да приведем нови аргументи за това, че именно на територията на Велинград е разположено търсеното през вековете светилище на Дионис, може би е време да не отлагаме, а да положим заедно всички усилия то да бъде опазено, реставрирано и запазено за съвременниците ни и за бъдещите поколения. Тази година в България ще бъде на посещение група американци, организирани от Ню Йоркския отворен център за Езотерични търсения. Те ще бъдат в Пловдив и аз ще им изнасям лекции, включително и за Дионисиевото светилище на Острец, новината за което е стигнала до тях. Те поискаха да посетят светилището, но как да се стигне до горе и най-страшното е какво ще им покажем? Новите иманярски дупки и полуразрушените стени на светилището и на централния храм, които ние бяхме консервирали, но иманярите не са пожалили? Наш дълг е заедно да направим следващата решителна крачка, за да могат до него да стигат по макадамов път, с въжен лифти, или от спирка Острец на чудната теснолинейка хилядите посетители на Велинград и поклонници на религиозния туризъм.
Още преди няколко години внесох в общната предложение и за създаването на Музей на бесите – модерен, виртуален, в който да се покажат находките, свързани с културата на бесите, открити не само на Острец и Клептуза, но и от дългогодишните обхождания и разкопки на други ключови обекти на Асен Салкин; да разкажем историята на бесите като рудари, воини и основатели на едни от най-ранните християнски манастири на Мъртво море, прочути епископи в много части на Средиземноморския свят. За мен най-подходящото място за този музей е на Клептуза, защото другото светилище на бесите в местността “Св. Илия” е разположено непосредствено над извора и не случайно е било основано там. Стига общината да подкрепи тази идея - ние сме насреща! Възможности за финансиране по проекти има, но те скоро ще свършат. Песимисти или оптимисти да бъдем за един голям шанс на Велинград и на съвременниците ни, обичащи историята?
Елена Баева









 
SPA Hotel-Olympic


Къща за гости Bumerang


Вашата реклама в Интернет
Изработване на реклама, ефективна рекламна стратегия , публикуване на вашата реклама в този сайт.
Тел. 0876521487

Атмосферни условия
2021-12-16 08:40:50
Температура -1.70°C
Топл. индекс -3.21°C
Отн. влажност 99.90%

Финни прахови частици
No
PM 2.5
This example uses the method to display full HTML content in the expander
PM 10
#1120 291

0 µg/m³     50              100
       25               75                 


Средна стойност за последните 24 часа
Влажност 87.49 %
PM 2.5 µg/m3 28.97
PM 10 µg/m3 44.75

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

Вила


Пречистване на отпадни води