Позволявам си да напиша тази статия поради възникналото в последния месец напрежение в града ни по повод НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград и считам за редно да обясня своята гледна точка. Пиша и поради това, че бях избрана за член на новото настоятелство на Читалището, като смятам да изложа публично своята причина да поема тази отговорност. Подчертавам, че съм един съвсем обикновен човек, който с известни прекъсвания живее във Велинград.
Това, по което мисля, че се различавам от доста хора около себе си и което публично признавам е: не разбирам от всички области на правораздаването, от образование, медицина, сигурност, ядрена енергетика, признавам, че нямам категорично мнение нито за необходимостта от АЕЦ „Белене”, нито дали трябва да се санират панелки преди да се изграждат магистрали и т.н., и т.н....Затова и никога не съм била член на политическа партия. В тази бъркотия от идеи и платформи около себе си обаче съм стигнала до убеждението, че човек е добре да казва какво мисли, да не се срамува да признае своята неинформираност, да не манипулира и да се пази от манипулации, да се стреми почтено да изразява позицията си и да се придържа към фактите.
Затова и ще си позволя да кажа своята причина да не си направя отвод при предлагането ми за член на Настоятелството на НЧ „Отец Паисий-1893”-Велинград на Извънредното му Общо събрание на 29.05.2018 г. , като най-напред декларирам, че нямам каквито и да било комерсиални или политически мотиви за това си решение, което приемам отговорно и на база житейския си и професионален опит с надеждата, че мога да бъда полезна за дейността му. Надявам се юридическото и полувисшето ми музикално образование, както и работата ми като помощник-диригент на г-н Мечев в най-добрия период на оркестъра, личното ми участие в състава като оркестрант и родител на оркестрант, да ми бъдат полезни... Разбира се, във всеки един момент съм готова да отстъпя тази обществено отговорна позиция на по-знаещ и достоен човек.
Не е тайна за хората, които ме познават, че моята голяма болка е състоянието на Духовия оркестър към Читалището. Ще уточня само, че имам съвсем преки впечатления от сгромолясването му в последните две–три години. Нямам представа обаче защо една работеща успешно система трябваше да се променя. Без да зная причините за това (които се надявам да науча след вписване на новото настоятелство и получаването на достъп до протоколите на Настоятелството в този период), като външен човек виждам следните грешки: прекъсването на връзката между Детската музикална школа и Оркестъра, липсата на субординация в управлението на състава, лишаването на диригента от възможността да подбере и контролира работата на преподавателите в школата и т.н. Голяма част от проблемите на оркестъра ми станаха достояние в опита ми да съдействам за постигане на диалог между ръководството на Читалището от една страна и ръководството на оркестъра и мажоретния състав (а и на по-големите оркестранти и мажоретки), от друга. За постигане на контакт съдействаха и други бивши оркестранти и родители, някои от които са избрани в новото настоятелство. Особени успехи не постигнахме обаче и в крайна сметка диригентът бе принуден да напусне. Наистина хората извън настоятелството не успяхме да разберем каква беше причината за това напрежение, за липсата на диалог, за тази война с един обичан от състава, успешен и доказан във времето диригент - нали паметта ни е не прекалено къса, за да помним качеството на състава ни отпреди три години, а и по-скоро...
Видно от изложеното е, че моята лична мотивация да дам съгласието си да работя като Настоятел към Читалището е мечтата ми духовият оркестър да върне своя бласък и роля в града ни. Давам си сметка обаче, че Читалището не е само оркестър и зная, че проблемите са много. Към момента новоизбраното настоятелство няма достъп до никаква документация, поради което ще представя на вниманието ви само факти: Последното Общо събрание преди дата 29.05.2018 г., което по характера си е било Отчетно-изборно, е проведено на дата 12.06.2013 г. при мандат на Настоятелство, Председател и Проверителна комисия съгласно чл.16 и чл.18 от Закона за народните читалища ДО 3-ТРИ ГОДИНИ и съгласно Устава на читалището – чл.15, чл.16 и чл.19 също с мандат до ДО 3-ТРИ ГОДИНИ.
След дата 12.06.2013 г. до датата на провеждане на извънредното събрание на дата 29.05.2018 г. – не е провеждано нито едно редовно отчетно събрание съгласно чл. 14 от Устава и чл.15 от ЗНЧ, нито е проведено Отчетно–изборно събрание до 12.06.2016 г., когато е изтекъл мандатът на Настоятелството, Председателя и Проверителната комисия, нито на Общото събрание е представян отчет, който то е трябвало да приеме по смисъла на чл.14, ал.1, н.8 от ЗНЧ, нито пък е приеман бюджет на читалището от Общото му събрание по реда на чл.14, ал.1, т.7 от ЗНЧ - т.е. аз като редови член, НЯМАМ ПРЕДСТАВА как изобщо е функционирало НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград в последните години...
Към настоящия момент новоизбраното настоятелство не е вписано. Питам тогава дали разумен човек може да приеме, че този невстъпил в права орган, включително – председателят му могат се обявяват за злите сили, довели и оркестъра, и останалите колективи на читалището до сегашното им състояние... И къде според вас е истинският проблем?!
В този ред на мисли - още една болезнена тема: темата за самодейния театър, по повод на която се изговориха много неточни и обидни думи. Покрай многото емоции около премиерата на новата постановка и обявените едва ли не за мъченици самодейци, успели да представят премиерния си спектакъм „въпреки опитите на културния мениджър на Читалището” (и новоизбран председател) да го провали, за обществеността в града останаха неизвестни обстоятелствата около незаплатените авторски права на автора на пиесата - писателя Христо Бойчев и несъгласието на фирмата, грижеща се за защитата им, пиесата да се постави в момента. Никой от самодейците ни обаче не пожела да изчете текста на Закона за авторското право и сродните му права, за да се увери, че той изключва възможността да са поставят без съгласието на автора НЕПУБЛИКУВАНИ пиеси и части от тях (в случая пиесата не е публикувана по данни на Агенцията и лични проверки), включително в случаите на обучителни или благотворителни спектакли. Ето защо без физическо възпиране на премиерата, новоизбраното настоятелство предупреди всички лица, замесени в казуса, че ще следва да поемат регресно финансовата отговорност в случай на осъждане на НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград от страна на Агенцията, представляваща автора Христо Бойчев. Това обаче бе възприето като опит за саботаж на работата им и обида, а всъщност представляваше единствено законна стъпка за защита на обществени средства. Нещо повече, моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че това е начинът, по който е редно да се защитава разумното разходване на публични средства. Твърдя, че не приемам за достойна позицията осъзнато и информирано да нарушаваме закона, криейки се зад колективната безотговорност, а за това наше „героично” поведение да плаща някой друг – в случая вие, аз и всеки друг данъкоплатец...
Това е само част от проблематиката в НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград и то през моята субективна гледна точка, като за проблемите в останалите му състави нямам лични впечатления. Надявам се след вписване на новото Настоятелството да получим достъп, а чрез нас - и обществеността на Велинград да получи достъп до данните за истинското състояние на Читалището, за да се опитаме заедно да продължим напред и да запазим НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград като средище на духовност и култура, в което всичките му формации ще работят спокойно и с радост.
Милияна Шулева