От 3 септември 2017 г. по трасето на теснолинейката Септември - Добринище вече има една необикновена гара. Доскоро порутената и изоставена сграда на гара Цепина вече не само е спасена от забравата, а и е превърната в дом-музей на теснолинейката. Това чудо се случи с труд и любов, дарени от десетки доброволци. Те са героите на гара Цепина, които са чистили, боядисвали, съграждали, събирали стари снимки и предмети, редили експонати, посрещали гости и популяризирали любимото малко влакче, което е неизменна част от историята на наишя роден край.

“Щастлив съм!” - с тези думи започна речта на Кристиан Ваклинов на откриването на дома-музей на теснолинейката. Младият студент е председател на гражданското сдружение “За теснолинейката”, благодарение на което работи бе спасена гара Цепина. Пред дошлите специално аз откриването десетки хора Кристиан разказа как първият влак е спрял на гара Цепина на 1 август 1926 г. Тогава тя се е наричала спирка Дорково. Първоначално е трябвало да е Соколица по името на една от близките величествени скали, но в царския указ е записана като спирка Дорково. Дълго години пътуващите с теснолинейката ползват спирката, която разваля покоя на дефилето варвара - Велинград. Но с решение на Министерския съвет от 30 септември 2002 г. спирката е закрита. До 2004 г. има охрана, а след това сградата тръгва към разруха. Щастливият ден за гара Цепина не е случаен - 15 август 2015 г., празника Голяма Богородица. Тогава съдбата довежда тук Кристиан Ваклинов, който си дава дума, че не можем да оставим да се затрие тази частица от историята. С приятелите Красимир Тилев и Георги Демирев запретват ръкави. Първото, което правят, е да сложат табела “Гара Цепина”, защото старата е открадната.
След две години работа Ивайло Механджийски казва от името на всички герои на гара Цепина: “Вложихме тонове жеалние, труд, воля и най-вече любов!” По свой адрес чуват какво ли не, включително, че ще правят вила или хотел, за да печелят. Отговарят: “Хората днес трудно вярват, че някой ще се бори за нещо, което да остави за хората и от което няма изгода”. Трудно е за вярване, обаче е вярно, а доказателството е в дългия списък на дарители, който стои на входа на дома-музей. Към благодарността към всеки от тях Кристиан Ваклинов добави и благодарност за служебния министър на транспорта Христо Алексиев, който помогнал за подписването на споразумение между сдружението и НКЖИ. Споразумението вече и акт и дава законово право за съществуването на музея. Поздравителен адрес от директора на НКЖИ Красимир Папукчийски връчи инж. Георги Вардев. А сред присъстващите беше и Райна Каблешкова, наследничка на Стефан Митров - българският инженер, който е проектирал и построил уникалната теснопътна линия.
Така, както преди 91 години линията е била построена от хората за хората, днес е направен домът-музей на гара Цепина. Бившата чакалня днес е събрала стотици снимки, които проследяват строителството и златните години на теснолинейката. Качвайки се по стълбите, посетителите виждат кадри от гарата в годините на разрухата, а на втория етаж в снимки е запечатана свършената работа за нейното възраждане. Униформи на железничари, фенери, влакова стрела и още много издирени табла и предмети пазят духа и историята на теснолинейката. Не претендираме за професионализъм, подчертават младите хора от сдружението, които са готови да приемат всяка добра идея за бъдещето на дома-музей.
Музеят, който бе осветен от отец Антон от Велинград, засега ще работи по предварителна заявка от желаещи да го посетят. А първите му гости получиха оригинален подарък - розов картонен билет с надпис “Дом-музей на ТЕСНОЛИНЕЙКАТА ЦЕПИНА”, върху който е “бита” датата на откриването 3 септември 2017 г. Цената е “0.00 лв”, но всъщност този билет е безценен...
Елена Баева