Последният октомврийски ден е. Тази сутрин вали тих есенен дъждец. Всичко наоколо блести. Предпразнично е! Нетърпеливо тръгвам към най-внушителната сграда в района, която грее в слънчевожълто и нежно погалва всеки, който се докосне до нея.

Една бяла птица e разперила криле над Родопа планина. Една люлка на просветното дело от 11 ноември 1962 г. Оттогава тази птица закриля много деца. Учи ги да „летят“. А днес аз и моите приятели ще влезем празнично облечени, за да отдадем почитта си към Народните Будители. Да, утре е първи ноември - денят на Паисий, Софроний, Петър Берон, братя Миладинови, Васил Левски, Добри Чинтулов и още много други, чиито памет и дело ще почетем.
Повече от 120 ученици в най-новите си облекла прибягват по коридорите. Сред тях има и гости - кметът на селото, библиотекарят, родители, а в ъгъла, до нашия директор, виждам познато лице от многобройните снимки на домашните албуми. Много думи съм чула за него и все хубави! И ето го сега тук - в моето училище. Но като се замисля това е моето и неговото училище. Човекът, когото си представям заедно с тези велики будители, е именно той, човекът, чието име се произнася с трепет както в училище, така и вкъщи - Алексей Мазълов.
Будителят, който е бил отдаден на образованието в моя роден край и дал живот на тази сграда. Може би ще попитате с какво. Дори и само с това, че първите си стъпки като учител е направил тук, а това било само началото. Истински народен будител от плът и кръв стои днес пред мен, докато произнасям словото си за 1 ноември. Това не е плахият учител от 1962 г. , а човекът с микрофонен глас, който през 1988 г. отваря вратите на тогавашното ОУ „Вела Пеева“, с. Пашови. Обича да нарича училището„бялата птица“.
Истинското откриване, което се случва година по-късно - 11.11.1989г., било от генерал полковник Атанас Семерджиев. Благодарение на г-н Мазълов, учителите и местните жители на с. Пашови днес ние се радваме на прекрасното Основно училище „Иван Вазов“.
След моето слово давам думата на неуморния Алексей Мазълов - легендата на училището ми. И заехтява микрофонният му глас. Потъва в тишина фоайето на неговата красива птица... За да го чуе отново!
Нифка Крънчева, IXб клас, СУ „В. Левски“