Величка (Вела) Пеева е родена на 16 март 1922 г. в с. Каменица, трето дете в семейството на Пейо и Катерина Пееви.
Вела завършва началното си образование в Каменското основно училище и в Лъдженската непълна гимназия. През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия и става член на РМС (Работнически младежки съюз). Тя е отлична ученичка, активен член на каменското читалище и Дружеството за изучаване на есперанто.

На 22 юни 1941 г. фашистка Германия напада Съветска Русия. Излизат първите партизани от Чепинския край - учениците от Пазарджишката мъжка гимназия Атанас Семерджиев и Костадин Гяуров.
Есента на 1941 г. Вела Пеева е приета за студентка по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”. За нея това е време на духовно и интелектуално израстване. Чете много, посещава театрални постановки, опери и концерти, слуша допълнително лекции на известни и уважавани професори. През 1942 се прехвърля в Географския факултет. Като член на БОНСС (Българския общонароден студентски съюз), участва в първите редици на всички студентски демонстрации
През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи (Гера Пеева, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Й. Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“, с който информират чепинското население за бойните действия на Източния фронт. Тази дейност на Вела не остава скрита за полицията и тя винаги е под наблюдение.
По Великден, на 27 април 1943 г., Вела, заедно с по-малката си сестра Гера отиват в партизанския отряд „Антон Иванов“. Посреща ги политкомисарят на отряда Атанас Ненов, който им дава партизанските имена - Пенка и Анка.
Двете сестри участват във всички акции на отряда в Западните Родопи - нападение на обекти, снабдяващи с продукция хитлеристката армия на Източния фронт.
Полицията интернира родителите им в Северна България, гр. Лясковец. Прeз лятото на 1943 г., в партизанския отряд, Вела е приета за член на БРП (Българска работническа партия).
На 15 ноември 1943 г. четиринадесет партизани, сред които Вела и Гера Пееви, се отделят от отряд „Антон Иванов” и сформират чета „Братя Кръстини“, която се дислоцира в Чепинското корито. Командир е Атанас Семерджиев, а политкомисар Манол Велев.
Зимата на 1944 г. е разгромен отряд „Антон Иванов”. Полицията започва убийства, арести. В този тежък момент на 26 март Вела Пеева, Стойо Калпазанов, Атанас Семерджиев и Иван Пандев тръгват за село Лъджене, за среща със свои другари и ятаци. На 27 март Вела и Стойо попадат в засада. В боя Стойо е ранен, зашеметен от бомба и пленен жив. Вела успява да се измъкне от засадата и се укрива няколко дни в плевнята на ятака Иван Содев. Поради засилената полицейска блокада на селищата, Вела не успява да се свърже с другарите си и се отправя към връх Арапчал, местността „Бялата скала”. Тук тя се укрива 37 дни и нощи, в студ, глад, самота. Полицията обявява 50 000 лева награда за главата й. Горски стражар открива следите й по падналия сняг, отива и я издава в полицията.
На 3 март 1944 г. Вела е обкръжена от ловната дружина и многобройна жандармерия. Акцията продължава няколко часа. Вела води неравен бой и с последния куршум се самоубива. Командирът на ловната дружина заповядва да й отрежат главата и с окървавената й глава тържествуващи слизат в село Каменица. Няколко дена по-късно, на 17 май 1944 г. след жестоки мъчения е убит и Стойо Калпазанов.
Населението на Чепинското корито е потресено. За кратко време чета „Братя Кръстини” прераства в партизанска бригада „Чепинец“, наброяваща 200 човека.
На 28 януари 1948 г. с Постановление № 4 на МС на НР България трите села от Чепинското корито - Каменица, Лъджене и Чепино се обединяват в град под името Велинград.
Градът на Вела ...
Исторически музей - Велинград