След като премине стръмните завои по дефилето и дългите тунели, ретровлакът спира на гара Долене да си отдъхне, да се зареди с вода и отново да поеме към красивия Велинград, да се изкачи на Аврамова седловина - най-високата гара на Балканите и да се спусне към Разложката долина.

Строежът на теснолинейката е започнат през управлението на Александър Стамболийски и е продължил на етапи: линията официално е открита до село Лъджене на 1 август 1926 г.; до Чепино - 1927 г.; Якоруда - 1937 г.; Белица - 1939 г.; Банско - 1943 г. и крайната Добринище - 1945 г. Проектът е осъществен с ръчен труд и само на отделни места е използвана животинска тяга. Общата дължина достига 142 километра с 35 тунела. Всички гарови постройки са били еднотипни и в унисон с околната среда.
В наши дни някои от гарите са закрити, други преустроени, а гара Долене е останала все същата в архитектурно отношение и в типичен балкански стил, но занемарена, изоставена, дрипава и грозна. Плаче, горката, за ремонт - отново да се съживи и да радва пътуващите.
А природата наоколо е толкова привлекателна и щедра - гори и ливади, билки и цветя, ручеи и потоци, скали и канари, а до нея водите на пълноводната река скачат от камък на камък, ечат и нашепват за миналото величие на БДЖ.
Радостно е, че в тези години теснолинейката се запази. По нея се возят много пътници, туристи и курортисти, любители на природните красоти. Атрактивни ретровлакове се пускат предимно за чужденци, които слизат на гара Долене, разхождат се, любуват се на забележителностите, снимат. На тази красива гледка ние им показваме една развалина. Толкова ли сме обееднели, та не можем да я пребоядисаме поне?! Елате и вижте!
Хората са разбивали скали и канари, пробивали са тунели, построили са железния път с голи ръце, на отделни разстояния са изградили кокетни гарички, а ние не можем да ги поддържаме. В кой век живеем, на коя планета стоим?
Като имаме ретровлак, защо да не запазим и една хубава ретрогара като тази на Долене, която все още стои на краката си? Не са нужни много средства да потягане и едно освежаване, за да покажем на нашите и чужди пътници, че все още ни има, че и тук е Швейцария.
Милен Налбантов