Случайност, която със сигурност не е случайна, доведе Рада Москова в Дневния център за възрастни хора с увреждания във Велинград. Случайно тя и нейният син - известният режисьор Теди Москов питат директорката на центъра Ели Янева-Зисова за адрес на велинградски хотел. Не случайно г-жа Зисова, която като студентка е продавала книги в Младежкия театър, разпознава Рада Москова и веднага я кани на гости.

Срещата се състоя на 26 април, а интересът на възрастните хора към Рада Москова като автор на сценариите на обичани филми като “Куче в чекмедже”, “Горе на черешата” и “Разговор с птици и на книгата “Почти живот” бе много голям. Разговорът бе на хора от едно поколение, за което Р. Москова припомни определението на Петко Бочаров, че са живели в “три Българии” и са се адаптирали към различни системи. Разговорът бе и между “побратими”, които на свой гръб усещат колко е трудно, когато се наруши хармонията между тяло и дух.
“Животът на старите хора в България е много унизителен. Аз не обичам думата “дава”. Не чакайте на държавата. Хората се учат на всичко. Важно е да помним, че нещо зависи от нас - всеки трябва да решава за себе си, да се учи и да запази самоуважение, въпреки условията за живот за българските пенсионери”, каза Рада Москова. Тя разказа, че родом е от Габрово и по образование е лекар, а след женитбата си с д-р Стефан Москов е влязла в лекарско семейство. Техен роднина е бил известният социалдемократ Атанас Москов, който е имал шанса да доживее промените, но голяма част от надеждите му не са се сбъднали. С “крайно неудобство” спомена и друг роднина - настоящия министър на здравеопазването Петър Москов. Сподели щастието си, че вече е прабаба на внуче, което скоро ще стане на 40 дни - радост, която само възрастните хора могат истински да оценят.
За книгата “Почти живот” на Рада Москова говори Радка Данаилова, която откри съвпадение не само на имената, но и на съдбите им: “Прочетох книгата на един дъх, защото е биография на поколения българи, живели при социализма и след промените. Видях във вашите герои мои роднини и познати, поезия, прозда, драма, комедия - има от всичко.”
Книгата коментира и Величка Бабечка, която също каза, че е открила моменти от своя живот - и хубави, и лоши. Тя сравни социалистическия девиз “На всеки според потребностите и способностите” със сегашната действителност и подчерта, че държавата трябва да помогне на хората в много отношения.
Позицията на Рада Москова: “Пътят към ада е постлан с добри намерения. Всичко започва с висока идея и после човек го превръща в друго. Помня езика на омразата - “класов враг”. Този език е част от идеологията, която дойде в името на потиснатия човек. Девизът беше “според способностите”, но познавам способни, на които не позволиха да следват и станаха товарачи. Като лекар съм загрижена за отделния човек, не може всички и всичко да е по една рецепта. Всеки от нас е различен, трябва да защитим себе си, да не губи достойнството си.”
Специален поздрав за Рада Москова като човек на словото бе стихотворението на Иван Вазов “Българският език”, изпълнено от леля Кате. Гостенката бе искрено възхитена от “прекрасно изреченото, а не издекламирано” стихотворение, но изрази “крайно съмнение”, че написаното остава: “Ние живеем в много междинно време, подобно на онова през 15 век, когато откриват книгопечатането и с това идва краят на старопечатните книти. Сега модерният свят е свят на образи, които са новата азбука и писаното слово лека полека ще бъде изместено”.
Асен Градански отправи поздрав с песен, защото “песента никой не може да ни я отнеме”. От името на хората от Дневния център Ели Янева-Зисова подари на гостенката писани великденски яйца. В допълнение към емоционалната среща тя съобщи и новината, че в скоро време центърът ще се сдобие с мечтания 26-местен автобус с механизъм за вдигане на инвалидна количка.
Елена Баева